Всичко, което се е случвало по-късно в живота на нобеловия лауреат Елиас Канети, преди това го е преживявал в Русе. Та и ние, журналистите, между две тъпи пресконференции понякога уморено казваме: “Това вече сме го виждали…” Но като минат години и се върнем назад в писанията и говорилните си, все пак се питаме видяхме ли очевадното.
И още: какво остава от нас като си отидем от този свят?
Думите, макар че те уж умират първи. И тъй като не съм виждал богат журналист, можем да си позволим една екстра: да не говорим различно от онова, което чувстваме или си мислим. Защото един ден, като приключваме живота си, няма да ни изглежда добре да сме били все в лъжа. Пък макар и сътворена от самите нас.
Чух за някакво древно китайско проклятие “Да ти се случи да живееш в интересни времена!”. Е, на мен ми се случи…
Постинги в блога от 27.10.2008 г.
27.10.2008 21:00 -
Границите на мечтата: Пари
- Да съм заключена сама в стая и да броя пари! Това искам аз от живота!
Моята позната се смее изкуствено, а аз знам, че е така. Това е съкровеното и желание.
Господ я бе лишил от талант и тя не познава светлата мъка на сътворяването. Ком...
Моята позната се смее изкуствено, а аз знам, че е така. Това е съкровеното и желание.
Господ я бе лишил от талант и тя не познава светлата мъка на сътворяването. Ком...
Търсене
За този блог
Гласове: 1796