Всичко, което се е случвало по-късно в живота на нобеловия лауреат Елиас Канети, преди това го е преживявал в Русе. Та и ние, журналистите, между две тъпи пресконференции понякога уморено казваме: “Това вече сме го виждали…” Но като минат години и се върнем назад в писанията и говорилните си, все пак се питаме видяхме ли очевадното.
И още: какво остава от нас като си отидем от този свят?
Думите, макар че те уж умират първи. И тъй като не съм виждал богат журналист, можем да си позволим една екстра: да не говорим различно от онова, което чувстваме или си мислим. Защото един ден, като приключваме живота си, няма да ни изглежда добре да сме били все в лъжа. Пък макар и сътворена от самите нас.
Чух за някакво древно китайско проклятие “Да ти се случи да живееш в интересни времена!”. Е, на мен ми се случи…
Постинги в блога от 17.11.2008 г.
17.11.2008 21:47 -
Границите на мечтата. Телевизор
Людмила, 7-8-годишно пълничко момиче, стои изпъчено до бутафорна сива колона в неопределен стил. От другата страна на тази кичовина от градско фотографско ателие от началото на 60-те години е моя милост. С вирнато носле, ...
Търсене
За този блог
Гласове: 1796