Всичко, което се е случвало по-късно в живота на нобеловия лауреат Елиас Канети, преди това го е преживявал в Русе. Та и ние, журналистите, между две тъпи пресконференции понякога уморено казваме: “Това вече сме го виждали…” Но като минат години и се върнем назад в писанията и говорилните си, все пак се питаме видяхме ли очевадното.
И още: какво остава от нас като си отидем от този свят?
Думите, макар че те уж умират първи. И тъй като не съм виждал богат журналист, можем да си позволим една екстра: да не говорим различно от онова, което чувстваме или си мислим. Защото един ден, като приключваме живота си, няма да ни изглежда добре да сме били все в лъжа. Пък макар и сътворена от самите нас.
Чух за някакво древно китайско проклятие “Да ти се случи да живееш в интересни времена!”. Е, на мен ми се случи…
Постинги в блога от 04.09.2008 г.
04.09.2008 23:51 -
Границите на мечтата. Часовник
- Страшен часовник!
Клошарят, някогашен инженер от завода за печатни платки в Русе, навря ръката си с мократа от пот каишка в лицето ми. Той схвана моето притеснение за учудване и бе възторгнат. Клошарят бе слабичък 45-годи...
Клошарят, някогашен инженер от завода за печатни платки в Русе, навря ръката си с мократа от пот каишка в лицето ми. Той схвана моето притеснение за учудване и бе възторгнат. Клошарят бе слабичък 45-годи...
Търсене
За този блог
Гласове: 1796