1994, август
Каква е разликата между телеграфния стълб?
Че е по-дълъг, отколкото сив.
След детската безсмислица, продължаваме да се питаме:
Лилов или Луканов. Филип Димитров или Стефан Савов. Максим, Христофор или Пимен. Байчев или Ванев. Асен Тасев или Явор Димитров. Полковник Кръстев или капитан Николов.
Защо се чудим, като още след Девети сме изкарали Ботев комунист, а Вазов – фашист. И от нищо сме осъмнали с 2 /два/ взаимноанатемосващи се партийни комитета. Пък 40 години по-късно без малко не открихме 13-та оперативна зона “Николово-Гагаля”.
Сега, като не можем да направим паметник на Левски, се кланяме на Бай Ганьо. И си искаме царя, че като ни падне, да окепазим и него. Добре, че е умен и не се връща. Сигурно знае, че сме измислили компютрите, но не можем да си продадем компотите. И че пишем на байраците си “Свобода или смърт”, а се борим за “Олио чрез избори”.
Ще си го получим. В комплект с капачките. Защото духът ни е пак запушен. Защото и в църквата нямаме покой: как ли да изповядваме греховете си пред лукавия посредник на Бога; как да накараме синовете си да целунат ръката, удостоена да благославя, но посягаща към сребърниците на Юда.
Май трябва да се попитаме какво ни остана: Вяра, Надежда или Любов.
Защото живеем все по-сиво, отколкото дълго.
