1996, октомври

         Сутрин заповядвам на слънчето да изгрее, а вечер да залезе – казал царят на Малкия принц. – Защото е безсмислено да се заповядва нещо, което няма да бъде изпълнено.

         Така се случва на тази илюзорна планета, описана от Егзюпери.

         На планетата Земя, чийто ден се оказва веднъж в годината, животът протича пак по Егзюпери. Но като на планетата на пияницата.

-         Защо пиеш? – попитал Малкият принц.

-         За да забравя. – отговорил пияницата.

-         Какво да забравиш?

-         Да забравя, че пия.

Затова искаме земни радости, а ни спохождат земни беди. Ние сме шепа народ на педя земя. Но сме племе от непогрешими вождове. С изгубени ориентири: изток-запад, север-юг, добро-зло, красиво-грозно. Така все по-трудно разбираме накъде водим себе си по тази земя. И страдалчески се мотивираме с библейското оправдание, че сме от пръст създадени и на пръст ще станем. Така живеем пиянски безпаметно в озлобление и разруха. Без душата, с която Господ ни е отличил от другите земни твари. А само тя е безсмъртна. Другото е тленност.