Две седмици преди частичните избори за кмет аристократичното Русе* живее като разлепен афиш на цирк “България”. От тролейбусни стълбове, спирки, трафопостове, бакалски витрини и некроложни табла се веят усмихнати ликовете на близо дузината кандидати. Но това не променя битието на града. Шофьорите продължават да псуват безадресно общината за дупките по улиците; жените се прибират рано, за да не бъдат ограбени по тъмните улички край дома си; клошарите се радват на привидното изобилие в препълнените контейнери за смет, които общинската фирма за чистота оставя на естествения кръговрат в природата. Без да се съобразяват с изборите, от “ВиК” вдигнаха цената на водата /независимо дали е питейна или канална/, защото била консумирана все по-малко и така не се покривали разходите.
В битката за Русе участват единствено щабовете. Лишени от армиите предани и безкористни симпатизанти на 90-те години, те симулират безпределни подкрепи на множество едночленни партии и организации. И им се налага да изслушват ромски оферти – три хиляди гласа срещу 15 хиляди лева. Е, може и срещу три хиляди лева, но без късането на плакатите…
Броят на кандидат-кметовете се закръгли на десет. От тях половината започнаха активно да агитират за себе си.
Бизнесменът Гено Генов тръгна в кампанията си по американски. “Аз съм богат, аз съм преуспяващ човек, елате с мен, за да постигнете нещо и вие” – иска да каже той. Има и патриотична нотка – върнал е сина си от чужбина, за да подпомогне българското. Преди шест години неговият предшественик и поддръжник министър Калчев откровено говореше пред червените бабички: “Общината е бизнес!” Те мигаха неразбиращо, но гласуваха. Генов има същите виждания и подобна подкрепа – от червено, през турско синьо до жълто. “Той е свестен човек” – мотивира позицията на “Гергьовден” Слави Кашеров и обясни, че “свестен човек е този, който е направил от образованието си професия, от професията си пари, от парите – човещина”.
“Уважавам куража на една жена да поеме отговорността за Русе!” – думите са на Надежда Михайлова, която не може да бъде заподозряна в евтин феминизъм. На Елеонора Николова е отредена ролята на безкомпромисната жена-прокурор, защитник на гражданското общество, която трябва да убеди интересуващите се русенци, че облагите от общината могат да бъдат преразпределени сред повече хора. “Русе е частен град” – предупреди преди два месеца депутатът от ОДС Димитър Абаджиев и Николова ще трябва да запази каквото е останало за общината. Тя нарече поддръжниците на конкурента си Генов “политически съдружници” и заяви, че не се чувства “самотен бегач на дълги разстояния”. Освен на СДС и на Гражданската партия за България, Николова разчита на още 16 десни и центристки организации. Тя е независим кандидат на гражданската инициатива “Професионалисти за просперитет на Русе”, в която членуват 270 специалисти от различни области.
Археологът д-р Володя Попов доби популярност за петте месеца, през които бе изпълняващ длъжността кмет. Може би това бе и причината общинският съвет да го свали навреме, преди да е застрашил с растящия си медиен рейтинг бъдещ кандидат от лявото пространство. Попов все пак е е бивш член на БСП, учредител на Евролевицата. Програмата му е твърде конкретна, поради опита му като заместващ кмета.
Енергичният д-р Цветан Райчинов изглежда най-самотен на фона на многопартийните подкрепи за другите със своя малко известен “Съюз България”. Той разчиташе на НДСВ или каквото в Русе или в София се представяше за това. Царят обаче подкрепи друг кандидат и може би още си спомня за това свое решение. Д-р Райчинов знае диагнозата на общината, както и леталния изход от заболяването и. Но не назовава причинителите на инфекцията.
Старите русенски партийци от БКП помнят бащата на Орлин Симеонов – Георги Симеонов, като един от малкото истински честни комунисти. Това е времето, когато “истинският” комунизъм се отъждествяваше с християнството и това в БКП се смяташе ту за ерес, ту за поетично отклонение. Той бе от малкото секретари на окръжния комитет в града, за когото се знаеше, че не ползва благата на властта. Синът Орлин Симеонов получи ролята на мъченик в партията, след като бе отстранен от водач на групата червени съветници в общината през 1996 г. Причината бе, че той се разбунтува срещу ръководството, оглавявано и тогава от Светослав Мичев. Сега Симеонов казва, че трябва да се върнат “социалните ни приоритети отпреди 6 години”. Когато БСП е била по-социална, по истински лява.
И останалите пет кандидати имат шанса да се явят на изборите. Кметът на село Красен Георги Върбанов, подкрепян от БЗНС-НС, няма постоянен русенски адрес, но Централната комисия за местни избори отмени анулирането на регистрацията му. Местният лидер на “Подкрепа” Валентин Димитров обеща, че ще започне по нетрадиционен начин кампанията си пет дни преди изборния ден. Без забележителни изяви са бившият кмет на село Волово Георги Георгиев от Българската работническа партия-комунисти, някогашният финансист на общината Асен Тепавичаров, издигнат от Българска християнска коалиция и тайнствено независимият Гаврил Ганчев.
“Финансовият ценз ще е решаващ за успеха на тези избори” – изводът е на русенската депутатка от НДСВ-“Оборище” Теодора Литрова. Социолозите предричат при ниска активност кметът да бъде избран още на първия тур. Той ще завари стария общински съвет с вече разпределено и преразпределено дялово участие. Със съветници с ограничена отговорност. Ако в тази компания новият кмет успее да се справи, ще може да се надява на още един, вече пълен мандат.
_______
*справка за средния род – в БАН
