2000, ноември
И в Деня на будителите Русе остана заспал град. Град в сън, но без сънища.
Защото сънищата значат бъдеще. Или поне мечти за бъдеще. А тук мечтите са за настояще. Да сънуваш настоящето като реалност си е кошмар. Никой не иска да сънува кошмари.
Само общинските управници сънуват красоти. Че Русе е европейски град. И ние – журналистите, обичаме да пеем тази приспивна песен. За “европейското Русье”. “Русьеньец значи европеец”…
Пеем си по инерция. Фалшиво, но от сърце. Няма кой да свирне с “тромбата на Вили”. Няма будители.
Защо?
Спомням си стар виц за случка в хотела. Един много хъркал. Другият в стаята му подсвирвал цяла нощ, за да спре. На сутринта хъркащият се оплакал: “Не можах да мигна, бе! Цяла нощ свириш на сън!”
Ето така бил погубен последният будител. И си останахме град на сомнамбулите. С безсмислено движение на спящи и непомнещи хора.