1991, 7 ноември
 

         Докато на статуята на свободата в центъра на Русе самотно и зловещо се развява черният траурен креп с надпис “SOS” – “Спасете нашите души”, тук пред Дунав мост оживлението нараства. Не мога да кажа колко хиляди русенци участват в грандиозния екорокфестивал, но доколкото знам, площта на кръстовището пред контролно-пропускателния пункт е към 20 декара. Още и още пристигат препълнени автобуси от града, големи групи хора идват тук и пеша. Много русенски предприятия са обявили днес стачка и не работят, но са решили да компенсират деня в събота, за да не ощетяват и без това грохналата ни икономика.

         Екорокфестивалът тече с пълна сила. От 10.00 часа на импровизирания подиум пред бариерите на моста свирят известни роксъстави. Те са над двайсет, сред тях – “Старите муцуни”, “Нова генерация”, английската “Уорнинг” и американската “Гилти”. Тук са и представители на екологични организации от Австрия и Холандия. В момента е официалното откриване. Кметът на Русе Асен Тасев каза в словото си: “Все още сме живи, дами и господа! И ако трябва, ще проглушим ушите на всички, които имат отношение към нашия проблем!” Вече са тук някои от русенските сини депутати, очаква се да пристигнат и други народни представители и политически лидери. Фестивалът, както знаете, ще продължи до късно вечерта. Движението по Дунав мост е блокирано от 10.00 часа, тъй като хилядите участници са заели кръговото кръстовище пред КПП. Блокиран е пътят за Силистра, международното шосе за София, изходът от града по булевард “Тутракан”.

………………………………………………………………………………...

         След обяд на Дунав мост пристигнаха повече от 30 депутати – забележете – и от всичките три парламентарни групи. Дойде и председателят на Народното събрание Стефан Савов. Прочетено бе писмо на Симеон Втори Кобургготски, с което и той се присъединява към справедливите искания на русенци и дарява 20 хиляди лева на фонда за спасение на града. Тук непрекъснато пристигат телеграми от всички краища на страната, с които различни организации и отделни хора изразяват своята съпричастност към русенската борба за въздух. Межзу изпълненията на рокгрупите свои стихове четат Блага Димитрова, Едвин Сугарев, Петър Манолов и други популярни поети. Непрекъснато се обявяват протестни декларации, призиви и апели до парламентите и правителствата в Европа, до фармацевтични предприя, които са в бизнес-отношения с химкомбината в Гюргево и до различни международни синдикални и екологични организации и движения. Възникват и неща, които не бяха предварително обявени. Студентите построиха палатков “антихлорен град”, парашутисти от русенския авиоклуб извършиха скокове с черни знамена, три кораба с около 700 души на борда пресякоха Дунав и преминаха в протестен круиз край румънския бряг в близост до химкомбината.