Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2007 13:50 - ГРАДЪТ НА ОЦЕЛЯВАЩИТЕ
Автор: silvistefanov Категория: Други   
Прочетен: 3655 Коментари: 0 Гласове:
0



1993, октомври

 

/Из сценария на едноименния документален телевизионен филм, произведен за италианската тв компания RAI, поръчан чрез  видеообмена с БНТ/

 

         Русе – един град на България със злощастна съдба, в който дори птиците рядко кацат.

         Разположен на десния бряг на река Дунав, той е на еднаква географска ширина с Флоренция, Детройт, Бостън и Монте Карло и е петият по големина български град с 200-хилядно християнско население. Преди 19 века, по времето на император Веспасиан, Русе е бил римска крепост под името Сексагинта Приста – пристанище на шейсетте кораба. Още оттогава градът има важно транспортно-комуникационно значение. Тук се пресичат пътищата между Европа, Ориента, Азия, Африка и бившите съветски територии. През миналия век Русе е космополитно средище, в което – освен преобладаващите българи, живеят австрийци, чехи, немци, унгарци, евреи и арменци. Контактите по голямата европейска река дават отражение и върху архитектурата на града, нямаща нищо общо със спецификата на българската строителна традиция. Тук работят талантливите италиански архитекти Пернигони и Валентино, а жители на Русе остават много от италианците, участвали в голямото строителство: железопътният инженер Джузепе Лонги, майсторът на изящни мозайки Франческони, строителят на пристанищния кей Васели. Дори Паметникът на свободата, който е изграден в началото на века и има за русенци емблематично значение, е дело на италианския скулптор Арнолдо Цоки, познат в родината си като автор на паметника на Гарибалди в Болоня.

         Нещастието на русенци започна през есента на 1981-ва. То бе предизвестено пет години по-рано в една реч на румънския комунистически диктатор Николае Чаушеску. Полагайки символичния основен камък на едно абсурдно българо-румънско предприятие за тежко машиностроене в граничещите през реката Русе и Гюргево, Чаушеску обеща на своите сънародници да изгради и крайдунавска “долина на голямата химия”. Лансиран от деспотичната му съпруга Елена Чаушеску, в Гюргево започна строежът на комбината “Верахим”. Кредитиран от Съвета за икономическа взаимопомощ и съоръжен и технологизиран от Съветския съюз, комплексът бе набързо пуснат в експлоатация и натоварен над проектния си капацитет. Само възможната експлозия на силно корозиралите резервоари за хлор би довела до фатални последици в радиус от 20 километра. От 1981 година въздухът в района Русе – Гюргево бе силно замърсен с хлор, тетрахлорметан, перхлоретилен, епихлорхидрин и други опасни за човешкото здраве и живот компоненти. Пределно допустимите за организма концентрации на хлор и хлорни продукти бяха превишавани до 10 -–12 пъти, а на минерални киселини – до 24 пъти.

………………………………………………………………………………...

         Според журналисти, “братската целувка” на Чаушеску с българския му комунистически събрат Тодор Живков се е повторила през годините 39 пъти. Ето какво струва това на русенци:

         След влизане в експлоатация на заводите “Верахим”, болните в града са 18 пъти повече от преди това. Смъртността при русенските деца е два пъти повече от средната за България, нараства броят на родените с недъзи, а по здравословни причини русенските момчета не ги приемат във военните училища. С нормални антропометрични показатели, особено на белите дробове, са по-малко от половината ученици между 8 и 15 години.

         Това повече не можеше да се търпи, дори при диктаторския комунистически режим и в Русе избухнаха първите в страната след 1944 г. обществени вълнения. От есента на 1987 г. тук, пред тогавашната сграда на властващата комунистическа партия, започнаха демонстрации на русенски майки, които през месец февруари следващата година добиха характер на масов общоградски протест. Художниците от Русе уредиха изложба на свои произведения, посветени на борбата срещу химическия геноцид. Властта реагира. Организаторите бяха преследвани от политическата полиция. Те бяха публично “разобличавани” на задължителни за цялото население събрания на комунистическата партия по предприятия и квартали. В българската столица София с участието на видни интелектуалци бе учреден Комитетът за екологична защита на Русе, който стана първата неформална организация в страната, стояща извън контрола на властите. По-късно негов наследник бе сдружението “Екогласност”, а след падането на диктатора Живков се разшири и с други организации бе създаден опозиционният Съюз на демократичните сили. За негов пръв председател бе избран сегашният български държавен глава Желю Желев. Така русенската екологична драма активизира и организира интелигенцията в борбата за демократични обществени промени.

         С падането на системата екопроблемите на русенци не свършиха. По време на кървавите румънски събития през декември 1989-та първата работа на русенския телевизионен екип бе да провери охраняват ли се заводите “Верахим”. Площадка № 1, където се произвеждаше чист хлор, бе спряна от експлоатация още в началото на 1988-ма. Продължиха да работят инсталациите за епихлорхидрин и за вулкацити на площадка 2. Обгазяванията на Русе не спряха и през 1990-та. Общественото напрежение се покачи особено през лятото и есента, когато замърсяванията на въздуха достигнаха стойности, многократно над пределно допустимите за човешкия организъм концентрации.

………………………………………………………………………………...

         Безбройните срещи и кореспонденции между президентите Желев и Илиеску, министър-председателите Луканов и Роман, между парламентаристи, общински управници и специалисти от двете страни се оказаха безрезултатни. Поканени бяха и експерти от програмата на ООН за околната среда ЮНЕП, които обаче направиха своята инспекция в Гюргево при временно спряна експлоатация на заводите и излязоха с абсурдното заключение, че – цитирам: “не изглежда да има остър и неотложен проблем, който да се нуждае от незабавни действия”.

………………………………………………………………………………...

         Протестите на русенци продължиха. В първия си учебен ден през есента децата имаха общоградски час по екология. С черни знамена и противогазови маски те преминаха през центъра на Русе и хвърлиха цветя в Дунава. Изпратени бяха обръщения до Комитета за правата на човека и Съвета за сигурност на ООН, до ЮНЕСКО и до президента на Румъния. Комитетът за спасение, в който влизаха представители на почти всички политически партии и екодвижения, огласи декларация за демонстративно евакуиране на целия 200-хиляден град и намерения за отказ от българско гражданство. Русенските музиканти и художници обявиха Ден на гнева. Епископ Нестор, викарий на епархията, прочете от брега на Дунав молитва и отдаде на проклятие румънските химически заводи “Верахим”. “Камък върху камък да не остане!” – каза той.

………………………………………………………………………………...

         През това време на ниво министри и министър-председатели непрекъснато се водеха някакви разговори, изразяваха се загрижени становища, отправяха се ноти. Дори бившият министър-председател на Румъния Петре Роман заяви в София, че лично ще бъде гарант за решаването на русенския екопроблем. Нещо повече: между двете страни бе подписана екоконвенция, касаеща цялата обща граница по река Дунав. В Русе и Гюргево се проведоха общи семинари, съвместно с експерти от програмите ЮНЕП на ООН и ФАР на Европейската общност. Започна редовни заседания нова смесена българо-румънска екокомисия за района. Така се стигна до почти двегодишното тъпкане на едно място. Комисията е на междуобщинско равнище и това – при несъвършеното законодателство, прави невъзможно вземането на ефективни решения. В практиката и съществуват драстични примери, когато нейни членове не бяха допускани на територията на “Верахим”. Социологичните проучвания показват, че едва 7 % от русенци хранят някакви надежди, свързани с работата и. На междуправителствено равнище такава комисия не е сформирана, тъй като вече втора година румънската страна не представя своя състав. Не е започнала все още и реализацията на генералния план за екоинвестиции в района, за който Европейската общност предвиди през август `91-ва година 300 хиляди екю.

         Основен проблем си остава идентификацията на замърсителите. С допотопната си апаратура русенската инспекция по околната среда измерва само няколко химически съединения, повечето, характерни въобще за големите градове. Дори резултатите от тези несъвършени проби не се потвърждават от сходните измервания на румънците. Обикновеният отговор е, че при тях няма превишения на пределно допустимите концентрации.

         Проблемът в действителност е много по-широк и сложен. Специалисти от Българската академия на науките твърдят, че изследванията им с апаратура за газмасспектрометрия са идентифицирали в русенския въздух 60 органични съединения, групирани в няколко класа: въглеводороди, фталити, феноли, моно и поли хлорсъдържащи ароматни и алифатни съединения и още, и още, и още… Впрочем, само за 24 часа английската фирма “Юни-експорт” с апаратура “Сървей” регистрира в Русе пикови стойности на 20 различни замърсителя.

………………………………………………………………………………...

         Истината за бавната смърт на жителите на този български град продължава да бъде неизвестна. Безсилието на политици, депутати, министри, на общински управници и чиновници постепенно премина в удобна апатия. Международните общности изгубиха интереса си към България. Икономическата криза намали производството на “Верахим” и обгазяванията временно станаха сравнително по-редки. Безработицата, обедняването и другите социални проблеми притъпиха протестните прояви на русенци. Настъпи часът на зловещото мълчание. В края на 20-ти век, тук – край Дунава, само на 2 хиляди километра от Рим един български град се гърчи за глътка чист въздух.

         Градът на оцеляващите ви поздравява!



Тагове:   ОЦЕЛЯВАЩИТЕ,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: silvistefanov
Категория: Политика
Прочетен: 255688
Постинги: 69
Коментари: 150
Гласове: 1794
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930