1994, октомври

         “Тогава мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи до край, той ще бъде спасен.”

         Това не се отнася до изборите, нито за времето преди тях. Казал го е Христос за свършека на света. Но едни избори съвсем не са неговия свършек. То пък един живот – ще кажат някои. То пък едни избори – ще кажат други.

         “Иначе не мога да живея” – казала света Петка, когато родителите и я укорили, че раздава дрехите си на бедните.

         Как живеем и как можем да живеем ние, които ще платим, за да се махнат досегашните ни избраници и да дойдат други.

         Как ще живеят новите – ще пестят ли милиони от закуските си, ще се крият ли срамно в тоалетните с мобифоните си за 30 сребърника… Или ще останат едни от нас, такива, каквито сме ги видяли, за да ги изберем сред многото желаещи.

         Докъде свършва алчността на политиците, ще останат ли във властта тези, които са донасяли за личния ни живот, за нашите драми и тържества.

         Тези и други въпроси си задаваме, чакайки отговори …от изборните резултати. Няма откъде другаде…