1989, 24 декември
РЕПОРТЕР: Днес, 24-ти декември, Гюргево живее втори живот. Един от шефовете на Държавна сигурност в града се опитал да отрови водата. Хората успели да го ликвидират навреме… А сега тук съм пред паметника на Влад Цепеш – един от националните герои на Румъния.
/Статуя на владетеля с меч, на който е набоден портрет на Чаушеску/
РЕПОРТЕР: Свободата на Гюргево е заплатена с 13 жертви. Тази нощ в близост до румънския контролно-пропускателен пункт на границата с България се е стреляло в непосредствена близост до наш камион от фирмата “Международни превози”. Няма жертви и пострадали.
А от тук се вижда химическият комбинат “Верахим”, който години наред трови въздуха и на румънци, и на българи. Господин капитан, владеете ли положението в този комбинат?
КАПИТАН ОТ ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ: Трябва да ви уверим със сигурност, че дейността в химическия комбинат се развива в нормални условия и от гледна точка на охраната и отбраната му са взети всички мерки, за да не се случи изпускане на положението или да бъде атакуван комбината от банди терористи.
РЕПОРТЕР: Може би не всичко, което ни казаха жителите на Гюргево е вярно, може би армейският капитан е запазил в тайна някои от фактите, но се вижда: хората тук посрещат Бъдни вечер свободни и с надежда.
Това късче от румънския трикольор ни го подариха в Гюргево. Предупредиха ни: може и да послужи като пропуск, но може и да привлече изстрелите на терористите. На всеки сто метра в Букурещ ни спират за проверка – щателна проверка. На един от пунктовете младо момиче ни подари карамфил – карамфила на свободата.
/Кадри от букурещките барикади, на които студенти претърсват всекиго, дори репортажната кола, прегръщат хората от тв екипа и викат “Браво, бугари!”/
РЕПОРТЕР: Тук, около телефонната палата, все още се стреля. Запалена е една от жилищните сгради в непосредствена близост до нея.
/Кадри от престрелката, бронетранспортьори, войници и въоръжени млади хора; от прозорец на телефонната палата се стреля, младеж отговаря на стрелбата зад каменен парапет; румънци с елхови дръвчета притичват приведени по тротоара./
РЕПОРТЕР: В Букурещ вече не се копаят окопи, в Букурещ копаят гробове за загиналите…
/Старо гробище в центъра на Букурещ с изкопани нови десетки гробове за жертвите от събитията./
РЕПОРТЕР: Детската болница в Букурещ, известна като “Будимекс”. Главен лекар е д-р Дирина. Д-р Дирина, току-що получихте медикаменти – помощ от България…
ДИРИНА: Искам да благодаря на българския народ. Това е първият подарък, който получаваме в болницата и от България. Чрез Независимото сдружение на студентите от България в градовете София, Пловдив, Варна и Бургас са събирани тези подаръци и ги изпращат за болните деца в нашата болница.
РЕПОРТЕР: Има ли при вас ранени деца по време на събитията?
ДИРИНА: В тези дни са приети болни и ранени деца от хирургически болници и от Бърза помощ в Букурещ за лечение тук.
РЕПОРТЕР: Има ли опити на терористи да проникнат в болницата ви?
ДИРИНА: Очевидни опити не са забелязани, но около болницата имаше престрелки и такава суматоха, че своевременно бяха взети мерки за охраната и. Цялата болница бе обкръжена от граждани, от доброволните отряди и от войници.
ДРУГ ЛЕКАР: Искам да кажа няколко думи за помощта, която получихме от братята-българи за румънския народ, който даде много голям брой жертви и специално от младежта ни – студентите, учениците, младите работници, които се заеха да сринат една жестока диктатура, продължила повече от 25 години, както знаете и вие, както беше и при вас. И ни доведе до бездна и мизерия. Какво още да ви кажа: научихме малко български, поради това, че следим непрекъснато българска телевизия до късни нощи, поради това, че румънската телевизия предаваше само по два часа на ден и голямата информация получавахме чрез вас. Благодарим специално за това на вас и това което сега постигнахме тук, за да бъдем в крак с всички страни в Европа, до голяма степен се дължи именно на предаванията на вашата телевизия.
/Кадри от болницата – ранено дете./
РАЗПЛАКАНА МАЙКА С РАНЕНО ДЕТЕ: Пътувахме по магистралата и стреляха по автомобила ни. В него бяхме със съпруга ми и децата. В колата беше това наше момиченце, още едно момиченце на 8 години и двегодишното ни момченце. Хвърлиха бомба върху колата ни и момиченцето бе ранено в корема…
/Кадри от болницата – ранени младежи – войници, студенти. Лекар води камерата и обяснява./
РЕПОРТЕР: Лекарят ни казва, че това са други жертви на т.н. “демокрация на свободата и независимостта”, която бе разтръбена с толкова фалш от клана на Чаушеску. /Лекарят се спира разплакан пред украсена коледна елха/ Младият хирург добавя, че това ще е първата свободна Коледа, дори за румънските деца, които умряха в кървавите събития на Букурещ.
