1998, май

         Всички казваме, че свободата е нещо относително.

         И с това оправдаваме себе си пред себе си.

         Романтичното “Свобода или смърт”, изписано върху знамената на нашите предци, не буди никакви днешни асоциации.

         Когато преди девет години управляващите ни заявиха, че ни освобождават, ние почти не знаехме какво да правим със себе си, като изведнъж сме толкова свободни. Бяхме свикнали:

         “ВОЙНАТА Е МИР.

         СВОБОДАТА Е РОБСТВО.

         НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.”

         По-късно прочетохме, че го е писал Оруел, предвиждайки, че така ще живеем.

         И заживяхме. Без илюзии за свободата. Прогледахме към света през бутилка евтино олио. За да видим:

         че всички са маскари и няма смисъл да се воюва с тях;

         че свободата е слободия;

         че вчерашните двойкаджии в училище днес са отличници в живота.

         Така пророчеството на Оруел продължи да се сбъдва. До миналия януари. Когато демократично ни взеха и хляба. А ние недемократично им викнахме:

         “Хляб или свинец!”

         Днес всички казваме, че свободата е нещо относително.

         Защото свободата се купува. Свободни днес са престъпниците, които могат да си платят гаранцията. С откраднатите от нас пари.

         Защото свободата се разбира и като възможност за рекет. Можем да спрем влаковете, да блокираме пътищата или да крещим пред парламента, докато получим от държавата заплати по един милион или поне колкото на кмета и депутатите.

         Защото свободата е за бездомните кучета. Жалки и проскубани, те бродят около нас на тъжни глутници, но поне нямат дългове. Ние също, но плащаме дълговете на днешните милиардери.

         Днес никой не умира за свободата. Днес тя може да се употребява.

         Щастливи са тези, които са паднали за свободата. Нещастни са, които доживяват победата. Защото няма победила свобода, както няма безкрила птица.

         Свободата е нещо относително. Когато оправдаваме себе си пред себе си.