1991, ноември
Мъчителният посттоталитарен период, който преживяваме, ни поставя непрекъснато пред необходимостта да лекуваме едновременно икономическото си битие и духовните си рани.
Фактите около русенския Пантеон на възрожденците са много и са все срамни. До преди 15-ина години всеки в града знаеше къде са гробовете на Баба Тонка, Любен Каравелов и другите герои от националноосвободителната борба, можеше да остави върху тях стръкове цветя и да запали свещ в близката църква “Всях светих”. Това си беше обикновено градско гробище, където наред с гробовете на българските великомъченици, почиваха в мир поколения русенци. Мегаломанията на властниците не изтърпя това твърде човешко съвместяване на историята с традицията. Гробището бе преорано с булдозери, църквата – осквернявана в продължение на години и съборена за една нощ, а костите на възрожденците бяха разкарвани с дивашки ритуали из града. На 28 февруари 1978 г., както се казва, “отвори врати нов Пантеон”. Той “извиси ръст” в неопределим азиатско-арабски стил и естествено бе тържествено открит от първия партиен и държавен ръководител. Само че твърде скоро “вечният” му огън загасна, защото по социалистически обичай се оказа несъобразен с вентилацията, която пък после спря да работи. После протече покривът. Оказа се, че канализацията е зле проектирана или изпълнена и водата влиза и под надгробните плочи. И още: за да се смени осветителна лампа, се викат членове на клуба на пещерняците.
Цялата срамна история не дава мира на русенци и затова новата общинска управа се зае да поправи, доколкото е възможно, тази нелепост. В ход е обществена дискусия за бъдещето на Пантеона. Грозната, нефункционална, но твърде скъпа сграда е факт, с който щат - не щат се съобразяват и специалисти, и общественици. Засега постепенно се избистря идеята чрез реконструкция Пантеонът да стане преддверие на нов християнски храм, възстановяващ името “Всях светих”. Така костите на героите от националноосвободителната борба отново ще намерят покой в лоното на църквата. На първо време се налагат спешни ремонтни работи, които могат по-точно да бъдат наречени спасителни операции. За всичко това са необходими пари, много пари, така безразсъдно и мегаломански пропиляни.
