1991, септември
Мъртва е широката душа на пристанището. Тъжно е да започна с това изречение в стил Бабел, но не мога да избегна носталгичното сравнение с това, което тук бе или е било някога.
На същото това пътническо пристанище е кипял истински живот. Тук са били агенциите на чуждестранните параходни дружества. С оркестър на борда е акостирал експресният параход “Хелиос” от редовната тогава линия “Русе – Виена”. А само до преди петнайсетина години от тук тържествено потегляха и наши кораби.Сега прочутите лайнери на “Дунавтурс” намират за по-престижен друг пристан – този под хотел “Рига”. Сигурно, за да спестят на чуждите туристи мизерната родна гледка.
До пристанището се стига по две улици – “Търговска”, кой знае защо по-късно променена на “Славянска” и “Княжеска” – знайно защо преименувана на “Димитър Благоев”. На “Търговска” е бил магазинът на Елиезер Канети, дядото на Елиас Канети. Фасадата още пази фамилния им монограм. Този магазин, естествено, бе наречен “Дом на бита”, защото такъв очакваме и такъв намираме във всеки безличен град. На “Княжеска” пък е била сградата на общината. Освен това – Морският клуб, хотелите “Исляххане” и “Шипка”. В пристанищния район е имало поне 11 европейски консулства. Сега сред пищните величествени фасади на “Славянска” “извисява ръст” култовски жилищен блок с надиплени каменни знамена. Всяко време оставя белези за своята култура…
Електронният часовник на Речна гара днес показва безвремието, а на мястото на стария механичен циферблат зее празнотата на дълго отричаната история. Подземният тунел под железопътната линия – може би първият български пешеходен подлез – е пълен със застояла вода от градската канализация. Оттук вече може да се вземе хидробус до Видин или Свищов, но на истинска палуба не може да се стъпи.
Мъртва е широката душа на русенското пристанище.