1991, юни
Казах една неделя по радиото, че Птичето лайно в Русе е неформален център за социополитични и даже културни контакти. Езикът ми трудно обърна жълтата дума, въпреки чисто топонимичното и значение. В моите чудни млади времена, след “Особен урок” в близкото кино, ние сядахме на Малката маркиза и пиехме цитронада със сламки. Поколението след нас показа прагматичен вкус към нещата от живота и натуралистично нарече същото това място “Птичето лайно”. Погледнато формално, въпросното средище е механичен сбор от три градски кафенета в северната част на централния русенски площад “Свобода”. Скучаещи гълъби пърхат над главите на седящите и ги даряват щедро със своя естествен субопашен продукт. Това не буди особени емоции, тъй като често цапани и цапащи се с други подобни неща са край една и съща или съседна маса. Там обикновено дъвчат политиката и бизнеса и в присъствието на русенски депутати се оспорва величието на парламента. Мястото не е за сарафи /те имат друго кафене/, но пък се прави задоволителен чейндж на идеи и клюки.
Преди да бъде отменен, референдумът тук бе спечелен от монархистите, а парите на първия русенски тотомилионер – най-правилно вложени. Комунистите бяха изпратени в Странджа-Сакар, за да изградят социалистическа буферна зона между България и Турция, а новопоявилите се НЛО пикираха над заводите за хлор в Гюргево.
Птичето лайно е остров за съзерцание в стил “Радичков”. През него тече светът от расови кучета и мацки, от богати бакали и прежълтели интелектуалци, от политически и сексуални събития в градски и вселенски мащаб. Оттам минавала моята прапрабаба, когато Райна княгиня откривала насреща Паметника на свободата. Фердинанд отсъствал, защото – според съветофилите-републиканци – Арнолдо Цоки обърнал статуята на север. Може да се предположи, че през 1903 г. на Птичето лайно са пушили нервно цигарите си общоделците. В лятната градина на съседния хотел “Централ” те били изгонени от десетия конгрес на БРСДП, която окончателно се “покръстила” в марксизъм.
Както личи от тези и още други факти, мястото е историческо, независимо от непривичното си име. Оттам светът изглежда философски прост и житейски логичен.
