1989, 20 ноември

 

РЕПОРТЕР:

         Днес късно след обяд пред Пантеона на възрожденците се състоя митинг на русенци в подкрепа на преустройството. Не мога да кажа колко хиляди души се стекоха тук, не мога да обхвана и многообразието от често противоречиви становища, които бяха изказани. Единството беше в надеждата за промяна, в желанието на хората да преустроят сами живота не изобщо, не по принцип, а конкретно тук – в родния си град. Ето част от техните мнения:

 

РУСЕНЕЦ: С отворени обятия приемам всичко. Много съм доволен от това, което стана.

РУСЕНКА: Нищо не мога да ви кажа – в мъгла съм.

/Вижда се плакат: “Искаме свободни избори”/

РЕПОРТЕР: За какво ще гласувате на тези “свободни избори”?

РУСЕНЕЦ: За демокрацията.

РУСЕНЕЦ: Ще гласуваме за кандидатите, които ние си предложим сами.

РУСЕНЕЦ: Всеки очаква неговият живот да се подобри, преди всичко неговият, а оттам и на обществото. Когато един народ е богат, когато е спокоен, добро и спокойно ще бъде и обществото.

РУСЕНЕЦ: Не можем да направим преустройство по места с тези хора. До вчера мислеха и действаха по един начин, а днес се преустройват само за минути и за часове. Вижте какво е останало от нашия град.

РУСЕНЕЦ: Искам да се върне земята на хората, за да се оживят селата.

РУСЕНКА: Аз смятам, че хората още не вярват, че хората все още се страхуват от сенките, които се движат край тях.

РУСЕНКА: Мисля, че по-малко трябва да се приказва – повече дела са необходими, във всички случаи повече дела.

И още съм тук. Не съм избягал. Защо ли?

има продължение. Вечерта той бе излъчен в "По света и у нас". На другия ден, обаче, ми се обади шефа на "Кореспонденти" на БНТ Цвета Стефанова. Трябва да го направиш отново, каза тя. Но как, изумих се аз, нали снощи бе излъчен? Да, но "горе" не са доволни, че ставало дума за свободни избори. Отказах. По-късно ми звъня и главният редактор на новините Александър Късметски, съселянин на Т. Живков от Правец. Поиска същото, като ме предупреди, че му се е обаждал Начо Папазов - секретар на ЦК на БКП /възстановен на 10 ноември/ и много му се карал. Пак отказах, защото искането бе абсурдно. Вечерта в "По света и у нас" пуснаха стоп-кадър от митинга, а говорителка прочете 1-2 изречения в смисъл, че снощи пред русенския пантеон е имало митинг, на който хората подкрепили преустройството. Редакцията просто си отбиваше номера. Но още тогава разбрах, че тези хора не искат демократична промяна, а само да заемат местата на предишните управници. Те просто не предвиждаха каква енергия отключват.
И аз не избягах, синът ми, който е 26-годишен - също. Моето поколение не успя съвсем да промени България, на ход са младите.

много е лесно да се правиш на герой след близо 20 години !

Познавам твоя главен редактор още от времето когато беше коренспондент в Москва и съм сигурен че той никога не би ти се обадил :))) а що се отнася до твърдението ти, че той е съселянин от Правец, то това за украшение ли го измисляш ?- още една твоя лъжа:)

Имам видеозапис и на репортажа, и на излъченото следващата вечер. Няма защо да си доизмислям нещата, които тогава се случиха. Не съм писал, че някой ме е заплашвал. Но в днешно време това със сигурност би станало, познавайки те.