1994, март

         Най-сетне се разбра, че май Русе обгазявал Гюргево.

         Казано преди няколко години, това изречение би предизвикало бурен митинг пред телевизията. Но сега абсурдът е обичаен, той е нашето битуване и често ще го видим да е знаме над нечии финансови или политически интереси.

         Сега, когато пожарът на русенското сметище стихва, остава въпросът: кой и защо го запали. Опитайте се да възпламените чаша олио и може да имате по-голям успех, отколкото с така наречения гудрон. Необходимо пособие е бензинът. А това значи, че пожарът е умишлен. И че май не е детска работа.

         Иначе пък, пожарът е удобен. И за гузните, които преди десети ноември казваха, че русенският въздух е чист, и за тези, които сега забравиха предизборните си обещания и повтарят същото.

         Гудронът край Русе трябваше да изгори, за да се покрие с противопожарна пяна за 150 хиляди лева и политически избухливият русенски екопроблем.

         Приемете го само като черен хумор…