1991, 26 август

         Днес русенци отново нямат въздух.

         В 10.30 часа край Дома на културата замърсяването с хлорен йон достигна 7.5 пъти над пределно допустимата концентрация. Началникът на РИОПС инж. Стоян Върбанов е категоричен: източникът е цехът за епихлорхидрин в Гюргево.

         Така е не само днес. Трудно се диша вече цяло лято. Тук вече и децата знаят за международните експертизи, за многобройните работни и какви ли не още срещи на различни равнища. Почти не остана български политик, който да не вдигна рейтинга си чрез споменаването на русенската трагедия. Пред нещастието на града коленичиха министър-председатели и партийни лидери. Русе стана символ на борбата за най-елементарното човешко право – дишането. Сега, обаче, екологичните организации се занимават с политически кроежи, фондът на РИОПС за измерваща апаратура е празен, а стопански ръководители от града влагат пари в чисто партийни издания. В кулоарите на “великия парламент” се чуват гласове: “Стига с тоя Русе!”…

         И ето – вече две години след срива на двата комунистически режима, чиято “рожба” е русенската екокатастрофа, проблемът си остава. И ще бъде сигурно така, докато не се разбере най-сетне, че важни са не предприетите мерки, не броят на симпозиумите, програмите и проектите, а резултатите.

         Русе отново издига вик за помощ.