Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2007 13:29 - В БРАНША: ЧЕТИВО ЗА НАЧИНАЕЩИ PR-СПЕЦИАЛИСТИ
Автор: silvistefanov Категория: Други   
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове:
0



2000, април

 

         Нищо не разбирам от вашата работа. Което вие не можете да кажете за моята. Тук искам само да ви дам подходите. Единственият извод, до който съм стигнал за близо 50 години, е: “Съмнявай се!” И това е двигателят на прогреса. Разликата между бащата и сина, комунизма и демокрацията, ако искате – между тъщата и зетя. Така че истината е, че няма една истина.

         Допълнете тези “заповеди” или ги задраскайте. Можете да си напишете и свои. Нали сте чели “Малкият принц” на Егзюпери? Царят заповядвал сутрин слънцето да изгрее, защото знаел, че ще бъде изпълнено. Иначе нямало смисъл.

 

І. ДЕСЕТ СЪВЕТА ЗА ОБЩУВАНЕ С ЖУРНАЛИСТИ

 

1.     И ВИЕ СТЕ ЖУРНАЛИСТ

Подхождайте към журналистите като към колеги. Те не са ви врагове. Вие сте свързващото, а не разделителното звено. Бъдете или поне създавайте илюзията, че сте “техния човек” в това ведомство. Убедете началниците си, че само така ще им бъдете полезни. Ако сте работили като репортер, опитайте се да запазите този дух и го демонстрирайте непрекъснато.

 

2.     ПИТАЩИЯТ Е ВИНАГИ ПРАВ

Никога не отказвайте информация. Още по-малко с мотива за служебна тайна. Изхождайте от презумпцията, че ведомството ви се издържа от държавния бюджет, а той се формира от данъчните постъпления. Т.е., данъкоплатецът има правото да знае какво прави ведомството ви срещу тези негови пари. Той разбира това от медиите. Когато нямате информация, я търсете или поне симулирайте, че го правите със загриженост. Ако се скриете, ще ви открият. Става по-лошо.

 

3.     ВСИЧКИ СМЕ “ПЕНКЕЛЕРИ”

Не обвинявайте журналистите в некомпетентност. Бъдете търпеливи и обяснявайте. Дори да ви се стори, че го правите като на бавноразвиващи се. Журналистите също са хора. Те не могат да разбират от всичко, а им се налага.

Впрочем, вие познавате ли в детайли най-новия правилник за движение по пътищата? А шофирате, нали?

 

4.     ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА Е ТЪП

         Не коментирайте въпросите на журналистите, дори когато ви изглеждат тъпи. Оставете ги сами да си дават оценки помежду си. Бъдете сигурни, че го правят по-добре и по-ефективно.

 

5.     ОПРОВЕРЖЕНИЕТО НЕ Е КОМЕНТАР

Когато опровергавате публикация, не я коментирайте. Не я окачествявайте като “злонамерена”, “провокативна”, “вредна”, “сигурно добре платена” и т.н. Това издава безсилие и злоба. Прави ви образ на изкопаемо от борбата срещу “империализЪма”. Отговорете просто с достоверните факти. И не забравяйте, че опровержение се дава само в медията, в която е излязла публикацията. Но го направете светкавично!

 

6.     24 ЧАСА УЖ НЕ СТИГАТ

Винаги бъдете на разположение или поне показвайте това. Независимо дали е в работно или в извънработно време, в делник или празник. Медиите почти нямат почивен ден. А в такова време, когато градът ви е пуст “откъм” събития, е по-лесно да пробутате информация, на която държите. За вестниците /пък и за радиото и телевизията/ това е неделята, когато се готви броят за понеделник За радиото това са ранните сутрешни часове във всеки делничен ден.

 

7.     ФЛИРТ, НО НАСАМЕ

Когато сте насаме с журналист, му поднасяйте информацията, сякаш сте я търсили специално за него. Изтъквайте предпочитанията си към медията му. Но – без да коментирате другите.

И в никакъв случай не правете това пред журналисти от други медии.

 

8.     РЕДОВНОТО Е СКУЧНО

Не си отбивайте номера и не организирайте “редовна пресконференция”, когато нямате новини. Нищо не е по-лошо от скучната пресконференция. Не си въобразявайте, че тя е събитие. Дори журналистите да напишат нещичко, никой няма да го прочете или чуе. Началниците ви ще са доволни, но ще си отидете с тях. Защото не сте си свършили работата. А и те зависят от нея, дори да не го разбират.

 

9.     НИКОГА “НЕ”!

Не започвайте отговора си с “не”, дори когато журналистическият въпрос е крайно неприятен и заядлив. Не го приемайте като лична обида. “Убийте” въпроса и автора му, като му отговорите с положително отношение. Пошегувайте се добряшки. Ще станете симпатичен на другите и няма да спечелите враг на ведомството си.

 

10. ПОЧНЕТЕ ИНТЕРЕСНО

Когато говорите пред журналисти, започвайте с най-интересното. То почти винаги не е това, което си представят във вашето ведомство, разсъждавайки тясноспециализирано. Интересно е това, което бихте разказали на приятел от друг бранш. И не забравяйте: говорете ясно, на човешки език. И кратко. За подробностите оставете да ви питат.

 

ІІ. ДЕСЕТ ОСОБЕНОСТИ НА РАДИОТО

 

1.     РАДИОТО УМИРА В МИГА, В КОЙТО СЕ РАЖДА

Казаното по радиото може само да бъде преразказано. И то – ако бъде чуто. За разлика от вестника, където може да бъде препрочетено, ако е неясно.

         Първите 10-15 секунди от казаното по радиото определят успеха му. Ако започнете скучно, по-добре не си губете времето. Никой не слуша досадници. Вредно е за всички: за вас, за ведомството ви, за радиото, за слушателите, ако щете – за обществото.

 

2.     СЛУШАТЕЛЯТ Е РАЗСЕЯН ЧОВЕК

Не му казвайте повече от една-две цифри. Най-добре е, ако можете да минете без тях. Непрекъснато сравнявайте и повтаряйте за какво става дума. Слушателят не си води записки, не умножава и не дели, не събира и не изважда, докато му говорите. А и вие не му давате време. Дори да сгрешите преднамерено, няма шанс да ви хване. Жорж Ганчев е типичен пример.

 

3.     СЛУШАТЕЛЯТ Е САМОТНИК

Най-несполучливото определение за радиото е дал Ленин: “Митинг на милионите”.

         Помнете, че когато говорите, наистина ви слушат много хора. Но! Всеки от тях го прави поотделно. Дори да са в една стая. Говорете на един човек, а не на хиляди-маса-народ. И този човек е като вас: угрижен, уморен, изпълнен с досада. Не му викайте и не го поучавайте. Не му се лигавете. Говорете му, сякаш му припомняте нещо, което знае. Когато се учудвате, той се идентифицира с вас и прави същото.

 

4.     МИКРОФОНЪТ Е ИЗДАЙНИК

Радиото фокусира всички възприятия само в едно човешко сетиво: слуха. Това има ефект на увеличителна леща. “Вижда се” всичко: кога човекът е неискрен или надут, кога е несигурен и даже кога не си е доспал. Писаният текст не помага. Личи и изглежда нагласено, каквото е. И тъй като на слушателя му липсва визията, заработва въображението. В каква посока ще ви доизмисли, зависи от вас. Не е важно дали говорите диалектно, дали имате говорен дефект. Важно е да ви вярват.

 

5.     ПОВЕЧЕТО ИНТЕРВЮИРАЩИ НЕ ВИ СЛУШАТ

Възползвайте се! Те ви питат за едно, вие отговаряте друго. Изглежда като разговор между глухи, но малко са тези, които ще го установят. Факт е, че много радиожурналисти не слушат събеседника си, защото обмислят следващия си въпрос. А драгият слушател рядко запомня какво са ви питали. Ако искате да стреснете и журналиста, и слушателя, задайте вие внезапно въпрос. Уж риторичен. След което се изсмейте добродушно.

         Колко просто. Като при Гьобелс. Докато ви хванат натясно.

 

6.     ГОВОРЕТЕ КРАТКО, ЗА ДА ВИ ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ

Ще ви слушат малко време. До минута и трийсет секунди. След това просто “изключват”. Затова най-важното го кажете най-интересно най-отначало. Употребявайте къси изречения като в ежедневието си. Разказвайте като на свой познат на улицата: еди-какво си стана еди-къде. Набързо и най-същественото. С думи-прости, а не наукообразни. Бъдете част от живота му. Свършете преди да сте омръзнали. Поискайте след вас да прозвучи музикален хит.

 

7.     МОНТИРАНИЯТ ЗАПИС Е ДРУГ СВЯТ

Помолете /изисквайте/ да участвате в монтажа. Не се съгласявайте да отпаднат дори предиханията ви, ако имат смислово значение. Това си е ваше човешко право.

         При записа говорете така, че да “отрежат” само подробностите в края. Така улеснявате и журналистите, и себе си. И всички ще сте доволни.

         Слушателят – също. Защото вече ще е на друга станция с хубава музика…

 

8.     КОГА ГОВОРИТЕ?

Радиото ни съпътствя навсякъде и нито едно социологично проучване не може да каже колко и кога го слушаме. Има го и в тролея, и в магазина, и даже понякога в асансьора. Даже не усещаме как формира ритъма на живота ни. Но и как се съобразява с него.

         Всяко радио има четири основни пояса на програмата си: сутрешен, обеден, вечерен и нощен. Не е все едно кога, какво и как ще говорите. На живо, на запис или чрез предоставени данни за новините. Моят съвет е:

         сутрин кажете новото;

         на обяд го обяснете;

         вечерта направете обобщението;

         през нощта се пошегувайте с него или пък го преведете на възможно най-човешкия език.

         И помнете, че във всеки програмен пояс слушателите ви са различни или пък нищо не помнят. Радиото е като повторението – майка е на знанието.

 

9.     ВСЯКО РАДИО Е РАЗЛИЧНО

Може да е музикално, забавно-развлекателно, новинарско, универсално. Това се нарича формат. От него зависи какви хора го слушат – млади или стари, неуки или образовани, любители на определен тип музика или политически активни. Важно е да знаете каква е аудиторията на радиото, за което се готвите специално. Ако влезете, например, с мрачен тон в една музикална или забавно-развлекателна програма, ще ви намразят. Помислете и какво точно би интересувало този тип слушатели от вашата работа. Вслушайте се в идеите на журналиста от радиото. Той би трябвало да ви ориентира най-добре.

 

10. РАДИОТО ПЕРСОНИФИЦИРА

За разлика от вестника, тук не можете да останете анонимни. Ще направите голяма грешка, ако се държите като униформен робот на ведомството. Никой не харесва хората-сухари. Вашето участие ще прилича на телефонната информация за разписанието на влаковете.

         Направете точно обратното. Проявявайте личното си отношение към темата. Употребете чара си.

         Ако прекалите, ще ви хване звездоманията. И тогава ще сте напълно изгубени за професията си.



Тагове:   начинаещи,   ЧЕТИВО,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: silvistefanov
Категория: Политика
Прочетен: 258646
Постинги: 69
Коментари: 150
Гласове: 1794
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031