1998, февруари
Свободата на словото у нас има поне три страни.
Едната е законодателната. В България журналистите ни съдят за нашите публикации по наказателния кодекс – като криминални престъпници. Не знам дали има 209 осъдени убийци и крадци, но точно толкова са осъдените журналисти. Това е отношението на българския политически елит към нас. Политическият елит, за когото и ние гласуваме.
Втората страна е икономическата. Няма по-цинично изречение от това за “поръчващия музиката”. То бе любимо на един бивш високопоставен телевизионен началник и аз за първи път го чух от него. За съжаление и в частния сектор с медиен бизнес се захванаха много хора, които никога не са били в този бранш. Те си го представят точно като бакалия. Дори да приемем тяхната биташка представа за пазарна, трябва да предупредим този тип търговци, че работят и срещу себе си. Надявам се, никой няма да купува безкрайно стоки-менте. В този смисъл, свободата на словото е част от професионализма. Медията не може да има гражданска позиция - позиция има журналистът, личността. Ако казаното или написаното е вярно, значимо и интересно, ще е слушано, гледано, четено. Може би ще дойде ден, когато и рекламодателите в България ще го разберат. За да знаят за какво дават парите си.
Третата страна на проблема е най-драматичната. Това е /не/желанието на самите журналисти да бъдат свободни хора. Страхът и бедността не само погубват таланти. Те създават уродливи заместители. Журналисти се превръщат в слугинаж, в обикновени доносници на една или друга властова, политическа или икономическа централа. Това вече, извинете, е професия от Дунав мост. Обществото бере горчивите плодове на бедността и страха в журналистиката, защото талантът е заместен от воинстваща посредственост. Как се случва това? Както в другите браншове. Посредствените, необразованите са по-агресивни. Те са по-изобретателни зад редакционните кулиси. Отсъствието на професионални качества обикновено се компенсира с раболепничене. Безхаберието в бранша, липсата на елементарна езикова култура, съчетани по неписано правило със звездомания, “раждат” бисери като тези, които ще прочетете. Те са колекционирани от русенския новинарски ефир. Авторите им са бъдещи главни редактори, шефове на репортерски екипи… И вече “обучават” навлизащи в журналистиката колеги. Това “слово” има ли нужда от свобода? Щеше да е смешно, ако не бе тъжно…
“…Вследствие на пожара е загинало едно агне. За щастие, човешки жертви няма…”
“…Обвиняемият Стефанов познавал девойката по физиономия и решил да се възползва от нея в мрака…”
“…В русенската делегация за честването на годишнината на Атлантическия клуб са включени Кирил Блъсков и либералният доцент Марко Тодоров…”
“…Слънчево се очаква да бъде времето днес, но за сметка на това в момента е облачно…”
“…Ще се обсъжда опазването на фауната в трансграничните райони…”
“…превалявания от дъжд, придружени с гърмежи…”
“…Франция – страната на лалетата…”
“…Част от контрабандата била натикана зад облегалките в купето…”
“…Цигарите били натикани в коридорските помещения…”
“…След минута, както обикновено, ще научите новините от вчера…”
“…Крадците отмъкнали осем пернати на собственика, ярето му и други дребни инструменти…”
“…да се спре вандалското ограбване на ламарината на светинята…” /става дума за Пантеона на възрожденците/
“…Служителите на регионалната дирекция са заловили четирима крадльовци…”
“….заминава за района на зоната…”
“…Стефан Маринов ударил с кол и убил на място 68-годишния Никола Николов, защото хвърлил око на коня му…”
“…Апашите не пожалили и мъжкото и дамско бельо, което намерили по рафтовете…”
“…Русенецът усмъртил жена си по особено жесток начин…”
“…Със заповед на шефа на АТП в автобусите от днес се забранява украсата с разголена женска плът…”
“…Форумът ще продължи в урбанистичното сърце на Русе – пленарна зала…”
“…Растениевъдът е задържан и предаден на следствието…” /става дума за мъж, у когото е намерен канабис/
“…миропомазващите сили в Косово…”
Началото на една необходима и полезна ди...
Проф. Петков: Необходима е координация н...
