1994, август

След многото усилия отвън и отвътре, отгоре и отдолу, отляво и отдясно, разцеплението в СДС вече е факт.

         Привидните причини за боричканията на “Раковски” 134, резонирали и в русенския координационен съвет, имат своята обективна обусловеност. Сините така и не можаха да решат полезно своя генерален проблем:

         Коалиция или движение е СДС?

         Да си припомним: този въпрос бе зададен още по времето на 39-те от Стоян Ганев, постави го миналата година и Едвин Сугарев, предлагайки със закъснение т.н. граждански комитети. Защото електоратът на СДС не е електорат на отделните партии, колкото и влиятелни да ги смятат техните ръководства. При това, разликите между “файтоните” и “фантомите” не са толкова осезателни. Електоратът на СДС е безпартиен – звучи абсурдно, но от гледна точка на структурата на коалицията е така. Избирателят пускаше синята бюлетина, без да се интересува коя от многото партии представя кандидатът. Сега, постфактум, му се предлага да избира между едни или други позиции на тези или онези съдебно регистрирани и легитимирани шепи хора. Защото доверието и надеждите не подлежат на регистрация.

         Проблемът има и обратна страна, която обезсмисля мотивите на разцепниците: щом партиите почти не могат поотделно в коалицията да представят конкретни реални групи от сините симпатизанти, как вземат решения от тяхно име?

         Така се стигна до почти пълната неадекватност между действията на сините лидери и очакванията на хората, подкрепящи синята идея. Свлачище, по което координационните съвети на СДС продължават да се спускат и чието резултативно дъно носи на страната тъмночервен цвят. Толкова тъмночервен, че дори застрашава по-светлите нюанси в БСП. Но тамошният семеен разрив между столетниците и младокомунистите е друга тема.