Запорожецът, който според стария виц изглеждаше като излязъл от ширпотребата на съветски танков завод, гниеше от години със спихнали гуми пред малък жилищен блок, населен с възрастни хорица. Но този ЗАЗ /от „Завод за автомобилни зверове”/ бе различен от своите връстници. Той бе съоръжен с двигател „Лада” и водно охлаждане и бе двойно и тройно по-мощен. Авторът на тази тотална реконструкция, инженер от ВИМЕСС, бе купил колата на старо от свой приятел, който го предупредил многократно, че „не е за него”, защото гори много бензин. След като от други два стари двигателя на „Лада” сътвори чудото „ЗАЗ-ВАЗ”, инженерът се сети, че трябва и регистрация в КАТ. Не му разрешиха, защото къде се е видяло малкото купе на „Запорожец” да се движи с двигател на „Лада”... С мотор от „Трабант” или „Вартбург” – да, но чак от „Лада”!
Дойде многозначителната `89-та. Инженерът изтегли огромен заем, обзаведе се с офис, с факс-апарат и секретарка. С нея обичаше по обед, а после все по-често и сам, да пийва по един-два-три хубави коняка. Фалира отвсякъде и десетина години по-късно ослепя от менте-алкохол в едно село на край-света.

И се сещам за още един виц за запорожеца. Той може да бъде отнесен изобщо към времето на соц-а, за което много българи пазят все светли спомени.
Защо запорожецът приличал на публичния дом?
Защото като влизаш и излизаш от него те е срам, но вътре ти е хубавичко...
На уличка съвсем в центъра на Русе има една старинна сграда, може би от края на 19-и век. От двете страни на входа и още са запазени две метални отливки с орнаментика, приличащи на фалоси. За тях връзвали конете на файтоните. Казват, че преди повече от век там било публичен дом. Сега през 90-те в сградата работеше банка, която после фалира. Пред нея не спираха ЗАЗ-ове, но вече къщата е пуста.

Още преди `89-а имаше съвсем друг, по-истински виц: ЗАЗ-ът е отмъщението на Хрушчов към човечеството. И моята първа кола бе такава.

- Защо на Запорожец-а са му кръгли фаровете?
- Защото са му навряли мотора отзад…