Постинг
11.11.2010 18:02 -
Монолог за един приятел
Има, наистина има приятелства, които не са подвластни на времето и разстоянията, на честотата на контактите и на изказаните на глас неща. Моето приятелство с Росен Гинев бе точно такова. Нито той, нито аз изпитвахме нужда да си доказваме колко сме близки, колко еднакво мислим, какви хора и постъпки харесваме, ненавиждаме или пък как си липсваме. Не се оплаквахме един другиму от неволите в така наречения си живот. Е, ту той, ту аз процеждахме през зъби по нещичко, но то не бе заради съчувствието на другия, а заради саркастичното осмиване на ситуациите, в които сме попадали. С Росен това се получаваше винаги, умирахме от смях и радост, че сме някак широко скроени, че оставаме по-големи и нависоко от дребното житие-битие. Тези мигове ми липсват най-много и тук – на земята, вече почти няма с кого да ги преживявам.
Но Росен съвсем не бе само това.
Когато работеше, той изглеждаше като чудовищна машина, която обхващаше, помилаше и поглъщаше всичко. Това ставаше уж безшумно, но безпощадно и методично. Не се изпускаше никакъв детайл. Всичко се събираше, класифицираше, анализираше и – забележете! – синтезираше. Нали знаете, по професионалните кьошета на България няма повече от улични и кръчмарски анализатори, често разсъждаващи от екрана като скопци за половата любов. Малко или почти николко са тези, които могат като Росен да извлекат кристално ясно квинтесенцията. Дори разговорите ми с него приличаха на учебникарски построена журналистическа информация по класическата схема на „обърнатата пирамида”.
Росен бе моят приятел-хирург. Умееше с хладнокръвна точност, усет за момента и последиците да направи своя разрез на ситуацията, да остане мой съучастник и закрилник в нея, но и мой първи критик. Да, подавал ми е много пъти ръка. Даже ме е повличал в мътилката на професионални революции с неясни изходи, изглеждащи и за двама ни катастрофални за собствената ни съдба в бранша. Случваше се така, че един след друг преживявахме тежки пропадания. Някой ще каже – това са рисковете на повратното време, в което сте живели. Но колко наши колеги опитаха като Росен да променят бездарно и посредствено нагласения за лесни пари и евтина слава професионален свят на телевизията? Моят приятел плащаше много много високи цени за тази своя стремителност. Той бе заплашван и уволняван, преследван и дори физически съсипван. Убеден съм, че в крайна сметка плати и с живота си за отстояването на своите професионални принципи.
Има, наистина има приятелства, които не са подвластни на времето и разстоянията, на честотата на контактите и на изказаните на глас неща. Повтарям написаното в началото, защото и сегашната ни отдалеченост – той – горе на небето, аз – все още долу на земята, не ни пречи особено. Е, липсва ми онова негово винаги неочаквано позвъняване по телефона:
- Как си, приятелю?
- Все по-добре.
Но Росен съвсем не бе само това.
Когато работеше, той изглеждаше като чудовищна машина, която обхващаше, помилаше и поглъщаше всичко. Това ставаше уж безшумно, но безпощадно и методично. Не се изпускаше никакъв детайл. Всичко се събираше, класифицираше, анализираше и – забележете! – синтезираше. Нали знаете, по професионалните кьошета на България няма повече от улични и кръчмарски анализатори, често разсъждаващи от екрана като скопци за половата любов. Малко или почти николко са тези, които могат като Росен да извлекат кристално ясно квинтесенцията. Дори разговорите ми с него приличаха на учебникарски построена журналистическа информация по класическата схема на „обърнатата пирамида”.
Росен бе моят приятел-хирург. Умееше с хладнокръвна точност, усет за момента и последиците да направи своя разрез на ситуацията, да остане мой съучастник и закрилник в нея, но и мой първи критик. Да, подавал ми е много пъти ръка. Даже ме е повличал в мътилката на професионални революции с неясни изходи, изглеждащи и за двама ни катастрофални за собствената ни съдба в бранша. Случваше се така, че един след друг преживявахме тежки пропадания. Някой ще каже – това са рисковете на повратното време, в което сте живели. Но колко наши колеги опитаха като Росен да променят бездарно и посредствено нагласения за лесни пари и евтина слава професионален свят на телевизията? Моят приятел плащаше много много високи цени за тази своя стремителност. Той бе заплашван и уволняван, преследван и дори физически съсипван. Убеден съм, че в крайна сметка плати и с живота си за отстояването на своите професионални принципи.
Има, наистина има приятелства, които не са подвластни на времето и разстоянията, на честотата на контактите и на изказаните на глас неща. Повтарям написаното в началото, защото и сегашната ни отдалеченост – той – горе на небето, аз – все още долу на земята, не ни пречи особено. Е, липсва ми онова негово винаги неочаквано позвъняване по телефона:
- Как си, приятелю?
- Все по-добре.
Уляна Пръмова готова да си тръгне от БНТ
Кандидати за генерален директор на БНТ
Депозит(реалистични наблюдения върху ТВ ...
Кандидати за генерален директор на БНТ
Депозит(реалистични наблюдения върху ТВ ...
СНИМКА НА ДЕНЯ
Законът за защита от домашното насилие п...
Да се разведат двама души правилното реш...
Законът за защита от домашното насилие п...
Да се разведат двама души правилното реш...
Търсене
За този блог
Гласове: 1796