Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2008 19:40 - Минало несвършващо: РУСЕНСКИТЕ "00" - ПОГЛЕД ОТ КЛОШМЕРЛ
Автор: silvistefanov Категория: Политика   
Прочетен: 8133 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 16.07.2008 16:47


image

- А-а-а-а-а-а-а-а!!!

Този кански вик се чул, когато случаен минувач загасил лампите в градска тоалетна, смятайки, че са забравени светнати. Върнал се веднага, включил ги пак и отворил една от вратите. Срещу него клечал напрегнат човечец с огромни изпъкнали очи, излизащи от орбитите си.

- Добре, че светнахте! – казал той с треперещ глас – Помислих, че ослепявам...

И сега, като сме най-притеснени от растящите цени, от джебчийството на едро и дребно, от некадърността на управниците, току някой ни изключва лампата за отклоняване на вниманието.

***
До средата на 70-те години на централния градски площад в Русе - там, където сега е сградата на общината, имаше една доста долнопробна кръчма. Типично за епохата, тя се наричаше „Червена звезда” и в нея се събираха градските пияници. Точно насреща, между кръчмата и централната градина с Паметника на свободата, се намираше обществена тоалетна. За нея се разказваше виц. Срещнали наблизо милиционер с две кофи лайна.

- Защо са ти? - попитали го.

- Жена ми работи в градските клозети и при ревизията може да открият дефицит, та за всеки случай и ги нося..., отвърнал пазителят на социалистическия ред и законност.

***
Логично, кръчмата „Червена звезда” отстъпи мястото си на Партийния дом на БКП – сега сграда на общината. Русенци говореха, че „корабът”, който в задната си част отдавна потъва в льосовата почва, е проектиран във влака по пътя за Русе от подбран от Политбюро софийски архитект. Като го построиха, стана някак неудобно пред него да има клозет за масово ползване и го събориха. Но тогава градът не можеше да бъде лишен от това жизнено необходимо заведение и построиха ново вляво от Съдебната палата, където сега има бизнесцентър.

Тоалетната за времето си бе супермодерна като архитектура. Тя бе наполовина под земята, а на покрива и имаше треви и цветя. Нещо като соцверсия на Висящите градини на Семирамида. Тогава един от комунистическите гаулайтери на града, негласно известен като „Другарят Тъпаков”, съвсем сериозно се бе зачудил как ли да бъде официално открита новата социална придобивка - с речи, девойки в национални носии, рязане на лента, духова музика и т.н. Не знам как са го отказали, но без малко в Русе да се развие сюжетът от комичния роман „Клошмерл” на Габриел Шевалие. В него се разказва за строежа на градски пикалник в малкото френско градче Клошмерл. На откриването поканват  сенатор от Париж и събралото се възторжено множество вика „Пикай, пикай, пръв пикай!”. Но се получава дълга и неловка пауза, тъй като простатата на сенатора му създавала проблеми. Впрочем, другарят Тъпаков сигурно също е имал подобно страдание, защото изпитваше силни сексуални влечения, а ги реализираше главно виртуално. В соцвремената не можеше да става и дума за секстелефонни изповедални и той прибягваше до услугите на секретарките на другите градски големци. Звънеше им анонимно и с преправен глас им каканижеше селски мръсотийки в стила на клозетните графити. Те се правеха, че не могат да го познаят. Някои го изтърпяваха, хихихайки  доста угоднически. Другият му номер бе от трибуните, на които често седеше, да зяпа младите жени в залата и да примлясква, шумно облизвайки попресъхналата си старческа уста.

***
Докато строяха новия градски клозет на Тъпаков, си припявахме една русенска песничка на предците ни от 30-те години на миналия век, съчинена в Мъжката гимназия. Тя имаше следния странен текст:

Защо разравят гроба на баща ми

и костите му ринат като смет?

Канал копаят там,

без нито капка срам

за някакъв си тузовски кенеф.

 
Баща ми нявга бе борец  до край,

не вярвам и сега да склони врат.

В кенефа ще витай,

духът му ще роптай

и няма да им дава да серат!

***
В средата на 90-те години новата някога социална придобивка още не бе съборена. В радиото, където работех, дойдоха стажант-репортери и ги накарах да направят анкета с русенци по забавна тема, която сами измислят. Те влезли в градската тоалетна и записали една от чистачките. Ето какво чуха ушите ми, а след това и слушателите:

- Тук ли обядвате?

- Да, тук.../пауза/ Ама от къщи си носим храната!!!

 
Тогава фантазията ми се оказа бедна да си представя, че русенските градски клозети ще бъдат преустроени в кръчми. Много скоро през  мандата на кмета Калчев тоалетните на кръстовището пред Пантеона и в началото на Алеите /Младежкия парк/ се оказаха собственост на частни фирми. Те уж имаха задължението да запазят общественополезните функции на сградите. Така отначало се получиха клозети с надстройки. Сега в бившето отходно място срещу Пантеона има пианобар.

***
След „падането” на комунизма, в България започнаха да се случват все странни неща. Много често ни посещаваха извънземни. Те обикновено кацаха в петричкото село Ключ, което е далече от Русе, но и тук подочувахме разни работи. Медийните публикации вбесили кмета на Ключ, той събрал съселяните си и им се скарал:

- Стига вече! Станахме за смях! Поне веднъж доведете извънземен в кметството, че да ни повярват! Ако го срещнете, представете му се, кажете: „Аз съм еди-кой-си от село Ключ, правя еди-какво-си, ти кой си?” Запознайте се и ми го доведете!

Вуте отишъл на нивата си, както обикновено орал, орал и понечил да седне на сянка да почине. И не щещ ли – насреща му в храстите – малко зелено човече. Едно такова с огромни ококорени очи и все гледа, без да мигне. Сетил се веднага Вуте за инструкциите на кмета, свалил шапката и казал:

- Аз съм Вуте от село Ключ. Орем. Ти кой си?

Но малкото зелено човече не продумвало, само нещо като че ли попъшкало и гледало още по-ококорено.

Вуте повторил урока си няколко пъти и чак тогава облеченото в зелена куртка извънземно проговорило с измъчен човешки глас:

- Аз съм Пешо лесничейо. Серем...

 
Припомням този виц, защото русенци изпаднахме в подобно положение. На гърба на Паметника на свободата, точно срещу сградата на общината, в едно от конусовидно подстриганите дървета има импровизирана тоалетна. Клечащите там се крият зад табелата, на която пише, че районът се охранява чрез видеонаблюдение.



Тагове:   минало,   несвършващо,


Гласувай:
0



1. анонимен - song
26.06.2010 12:47
the song you quote is a translation from the English done in the college in Sofia. It goes: "they digging father's grave to pass a sewer..." with similar meaning. It is still sung inIreland. Sorry about the English. Dovizdane ot coarc@bezeqint.net
цитирай
2. silvistefanov - song
10.07.2010 11:54
Този текст, който цитирам, знам от русенец, роден към 1925-1930 г. Изпя ми я към 1982 г. Завършил е Мъжката гимназия в Русе и са я пели там и преди него. Може и да е от така наречените "странстващи сюжети".
Съжалявам за българския. Поздрави! silvistefanov.blog.bg
цитирай
3. silvistefanov - Ето какво получих в отговор от г-н Коен:
10.07.2010 17:27
Благодаря за тази информация. Песната бе позната в софия през 40 г. Казват че е от анг. Колеж. Намерих я по анг. В книга от 20. Год. Студентите в париж, българи, я знаеха през 50 год. Тя бе добре джазирана още тогаз. Ас съм от тел авив, мерси, родом софия, нахум коен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: silvistefanov
Категория: Политика
Прочетен: 318613
Постинги: 69
Коментари: 150
Гласове: 1796
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031