Прочетен: 4085 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2008 22:02
Видях полицейски шеф да се прегръща с едър бизнесмен, спонсор на евентуална бъдеща управляваща партия. Не се учудих. Преди години друг новобогаташ блъсна паркираната ми кола и без малко не уби жена ми, която ме чакаше на предната седалка. Избяга. Извиках полицаи. Тогава те сякаш все още си вършеха работата. Откриха го. Уж му взеха книжката, но той продължи да си кара BMW-то необезпокояван. След няколко дни съзрях в местен вестник снимка от коктейл, даван от същия бизнесмен. До него стояха с пълни чаши тогавашните полицейски шефове. Отидох до мивката и се изплюх звучно със съответното принципно пустословие по адрес на живота ни.
Почти всеки, който е допирал до полицията, се е опарвал. Пострадалият си ти, а пък първо разследват тебе. Ти си първият заподозрян, потенциалният лъжец, вероятен престъпник, който иска да ги заблуди. Елементарен номер на мързеливци: плашат те, за да нямаш изисквания към тях. Това не е от сега. И милицията навремето пак така действаше. По този начин си спестяваше вътрешната отчетност за т. нар. неразкрити престъпления. И защо тогава да им търсиш помощта? Вземаш си белята. Нищо, че им плащаш заплатите с данъците си. С държавата оправяне няма. С нашата държава. Повтарям: с нашата, а не с „тази” държава! За която развяваме байраци, че сме си я организирали преди 1300 и незнам още колко си години, макар и със солидни прекъсвания. Плащаме си да ни пазят, а те пазят от затвора себе си и крадците и убийците.
Нали си имате и свои примери? Да не стигаме до отвличаното семейство Бончеви. Мога да дам много, но предпочитам пак да са само мои. Преди десетина години пребиха сина ми, докато изпращаше своя съученичка съвсем не по малките часове. Биха го привечер след Нова година по средата на оживено кръстовище - ей така – от скука, заради спортното упражнение. По мои проучвания побойниците бяха невръстни квартални крадци на авточасти, делящи парите от това с полицаи. И не бяха „разкрити”. Даже по-лошо: висшестоящ по пагон полицай „сподели” пред моя колега, че пребитото ми момче „сигурно е наркоман, може би попрекалил с алкохола”...
Не ме питайте колко нощи съм скърцал зъби и стискал юмруци. Още го правя. Вие – по други поводи – също. Всичко е лично в този живот.
От десетина години насам нещата не са се оправили, точно обратното. Полицаите стават все повече и повече, но не ползата, а вредата от тях е все по-голяма. Защото гледат в канчетата на началниците си, които са все по-пълни. Не знам какво очакват, влизайки в полицията, но даже и да имат безкористни цели, те бързо се модифицират до тези на техните шефове. Не чакайте от тях милост, ако ви нападнат или оберат. Мисля, че в МВР малкото читави хора все още са обикновените пожарникари, на които се налага да рискуват живота си. По-добре потърсете помощ от пожарникар, а не от полицай. Не дай, Боже – от катаджия! Нали сте влизали в КАТ-Пътна полиция? Опашката зад гишетата на хората „с връзки” или с пари е колкото тази отвън, че даже и по-голяма. Развикаш ли се, пристига дежурният кокорбашия и ти издава гласно „полицейско разпореждане” да си мълчиш. Полуобразован, но важен, щото той бил държавата и законът. Нашата държава и нашият закон?! Дето ги престъпват пред очите ни зад гишетата?!
Бе що не...
Хайде пак до мивката с грозни думи за живота...
Не съм и нямам желание да бъда черногледец. Писна ми, писна ви, писна ни! Искаме полицаи, на които да имаме доверие. Ченгета, които някакси да уважаваме. На които да се обаждаме бесни, че някой рита кошчетата за смет по улицата ни и те да се ядосват заедно с нас и да го глобяват солено. Или когато някой шофира пиян. Когато видим, че някой краде, да се опитаме да го задържим още преди те да дойдат и така да им помогнем. Да ги насърчаваме с думи и действия на улицата, когато задържат вандал. Да изпращаме писма до шефовете им и семействата им, за да им благодарим. Да участваме в подписки до кмета, че искаме общината да ги направи почетни граждани, защото са го заслужили. Да се радваме, когато децата в квартала играят с компютрите си на добри и лоши /стражари и апаши/ и спорят кои да са добрите.
Виждам скептицизма в погледите ви пред мониторите. Но има само един начин това да се сбъдне: да го изискваме. Всеки поотделно, при всеки случай, когато се срещаме с арогантността, мързела, простотията и подкупността им. Ще плашат, ще се зъбят, ще се правят на много важни, може и да ни бият, правили са го, способни са, виждал съм го в очите им. Ние им плащаме и ще изискваме да са добри. Иначе – да си ходят при мутрите, на които приличат, когато са без униформи – заедно с поредните си министри, началници и спонсори.
15.07.2008 09:14
15.07.2008 09:49
15.07.2008 11:54
15.07.2008 13:12
Извинявам се предварително, ако все пак ви засегна по някакъв начин, но не това е целта на моят анонс.
Въпреки впечатлението което оставихте в мен със своето изказване ми напомнихте на една поговорка "гузен негонен бяга". Поздравявам Ви, ако все пак отстоявате принципите си описани във Вашият пост. Вие явно сте един от малцината, които отстояват правата на правдата. И една лека забележка искам да вмъкна. Да прав сте... всичко което Г-н Стефанов е написал е една гадна пумия с малката разлика, че в нея е потопено ежедневието на мнозина от нас. Не вярвам... но се надявам тайно да има хора като вас.
Но все пак НЕВЯРВАМ!
15.07.2008 20:38
Те в полицията ,сигурно на оперативките ги обучават как да се държат с оплакващи се граждани.
Защото общо взето това е стандартен подход : да вмениш чувството за вина, преди всичко!После и да поуплашиш досадника ,дето иска справедливост...
.......
Моят син се размина с куршума на пиян военен просто с 10-тина сантиметра.Случи се преди няколко години на спирката пред Централна гара Пловдив.
Подробностите са излишни ,а в местния в."МАРИЦА",където имах глупостта да се обадя,една тъпоумна журналистка написа версията на военна полиция (и на самия пиян сержант).
Сина ми бе привикан в полицията и там го бяха тормозили да си признае с кои още двама младежи се е опитвал да изнасили (!) в подлеза на гарата въпросния , прибиращ се от запой, въоръжен с личното си оръжие униформен.
Аз благодаря на съдбата ,че сина ми имаше късмет да оцелее.
..........
Но когато бях дете и се страхувах от улиците на големия град ,търсех с очи униформата на защитниците на тоя народ...
А сега всеки знае ,че трябва да се пази от тях ...и да не ги гледа даже в очите!По-безопасно е.
Защо са ни тогава те!?
Вероятно ,следва въпроса ,а защо са ни над 2 стотици тъпанари в Народното събрание?