Постинг
28.11.2008 23:38 -
За доносниците – със съжаление
Познавам някои от оповестените агенти на ДС в телевизията. С някои съм работил, без да знам това. Досещам се и за такива, които не бяха огласени и сигурно продължават да живеят в страх.
Всичко се опитвам да си обясня: че времената бяха идиотски и ако те натиснат, сигурно е нямало как да откажеш. Абе, семейство, деца, кариера... Понякога си мисля, че само Господ ме е спасил от такова изпитание. Но от `89-та до сега не мога да си отговоря на един въпрос. Как не се намери един поне /освен Иво Инджев/, който да си признае, да се оплаче от това, че е бил накаран да го прави, без да го е искал или да се разкае, че се е заблуждавал, да се разплаче над собствената си тъпа съдба. Защото съм убеден, че всеки има душа, дадена от Господ за красиви и достойни неща. Очаквах някой да изкрещи с тази своя наранена душа и така да получи съчувствието, прошката, която единствено може да го успокои.
Но не виждам разкаяние. И стигам само до едно: искали са го и продължават да го искат. Свикнали са така да живеят – задкулисно, подмолно, с лукавство, с омрази и притворство. А това е нещастие. Така го разбирам и нямам по-силни думи за духовната мизерия.
Всичко се опитвам да си обясня: че времената бяха идиотски и ако те натиснат, сигурно е нямало как да откажеш. Абе, семейство, деца, кариера... Понякога си мисля, че само Господ ме е спасил от такова изпитание. Но от `89-та до сега не мога да си отговоря на един въпрос. Как не се намери един поне /освен Иво Инджев/, който да си признае, да се оплаче от това, че е бил накаран да го прави, без да го е искал или да се разкае, че се е заблуждавал, да се разплаче над собствената си тъпа съдба. Защото съм убеден, че всеки има душа, дадена от Господ за красиви и достойни неща. Очаквах някой да изкрещи с тази своя наранена душа и така да получи съчувствието, прошката, която единствено може да го успокои.
Но не виждам разкаяние. И стигам само до едно: искали са го и продължават да го искат. Свикнали са така да живеят – задкулисно, подмолно, с лукавство, с омрази и притворство. А това е нещастие. Така го разбирам и нямам по-силни думи за духовната мизерия.
Точно така е!
цитирай
2.
анонимен -
Абсолютно вярна констатация!!!
04.12.2008 10:14
04.12.2008 10:14
Ужасявах се от всички тези, щатни и нещатни, които се гордеят, че са го вършили. Написаното горе е нещо друго. Добре че някой мисли и така!
цитирайЕ,вече не ги чета.
цитирайИзтривам анонимен коментар срещу хора, причинили ми много зло. Имаше период, в който ги поддържах и се моля моите някогашни колеги да ми простят. Не искам да чувам или чета имената им, не искам да знам за тях или пък някой да ми ги припомня. За мен те не съществуват.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1796