Всичко, което се е случвало по-късно в живота на нобеловия лауреат Елиас Канети, преди това го е преживявал в Русе. Та и ние, журналистите, между две тъпи пресконференции понякога уморено казваме: “Това вече сме го виждали…” Но като минат години и се върнем назад в писанията и говорилните си, все пак се питаме видяхме ли очевадното.
И още: какво остава от нас като си отидем от този свят?
Думите, макар че те уж умират първи. И тъй като не съм виждал богат журналист, можем да си позволим една екстра: да не говорим различно от онова, което чувстваме или си мислим. Защото един ден, като приключваме живота си, няма да ни изглежда добре да сме били все в лъжа. Пък макар и сътворена от самите нас.
Чух за някакво древно китайско проклятие “Да ти се случи да живееш в интересни времена!”. Е, на мен ми се случи…
Постинги в блога от Август, 2008 г.
29.08.2008 18:44 -
В нощта на прилепите
Живеейки, понякога оставаме нощем будни и сами. Само сме чували, че съществуват. Почти не подозираме, че наистина ги има.
Но те са около нас и въпреки нас. Зачеват, раждат и кърмят децата си като хората, но не са човеци. Тук са преди на...
Но те са около нас и въпреки нас. Зачеват, раждат и кърмят децата си като хората, но не са човеци. Тук са преди на...
Търсене
За този блог
Гласове: 1796