Всичко, което се е случвало по-късно в живота на нобеловия лауреат Елиас Канети, преди това го е преживявал в Русе. Та и ние, журналистите, между две тъпи пресконференции понякога уморено казваме: “Това вече сме го виждали…” Но като минат години и се върнем назад в писанията и говорилните си, все пак се питаме видяхме ли очевадното.
И още: какво остава от нас като си отидем от този свят?
Думите, макар че те уж умират първи. И тъй като не съм виждал богат журналист, можем да си позволим една екстра: да не говорим различно от онова, което чувстваме или си мислим. Защото един ден, като приключваме живота си, няма да ни изглежда добре да сме били все в лъжа. Пък макар и сътворена от самите нас.
Чух за някакво древно китайско проклятие “Да ти се случи да живееш в интересни времена!”. Е, на мен ми се случи…
Постинги в блога от Септември, 2008 г.
19.09.2008 18:31 -
Границите на мечтата. Красивото и доброто
Имам необяснимото чувство, че когато застанем пред картините на русенската художничка Виолета Радкова, успокояваме съвестта си.
Влизайки в изложбата и като делнични слепци, очакваме красотата (която иначе не можем да изживеем) да ни отнем...
Влизайки в изложбата и като делнични слепци, очакваме красотата (която иначе не можем да изживеем) да ни отнем...
18.09.2008 00:34 -
Границите на мечтата: Лифтът от Черни връх
- 1...2...3!
И прескачайки, си разменяхме седалките. Пикаеше ни се като на кондуктори.
…
И прескачайки, си разменяхме седалките. Пикаеше ни се като на кондуктори.
…
08.09.2008 00:28 -
Границите на мечтата. ЗАЗ-ВАЗ
Запорожецът, който според стария виц изглеждаше като излязъл от ширпотребата на съветски танков завод, гниеше от години със спихнали гуми пред малък жилищен блок, населен с възрастни хорица. Но този ЗАЗ /от „Завод за автомобилни зв...
06.09.2008 14:59 -
Русе - лято - есен
Автор-оператор: Силви Стефанов
04.09.2008 23:51 -
Границите на мечтата. Часовник
- Страшен часовник!
Клошарят, някогашен инженер от завода за печатни платки в Русе, навря ръката си с мократа от пот каишка в лицето ми. Той схвана моето притеснение за учудване и бе възторгнат. Клошарят бе слабичък 45-годи...
Клошарят, някогашен инженер от завода за печатни платки в Русе, навря ръката си с мократа от пот каишка в лицето ми. Той схвана моето притеснение за учудване и бе възторгнат. Клошарят бе слабичък 45-годи...
Търсене
За този блог
Гласове: 1796