1997, април
Вчера Негово величество изгуби повечето свои поданици.
Царят остана с Ахмед Доган, Каракачанов, Луджев и Куртев и препоръча коалиция с тях.
Коалиция с Доган, който преди пет мъчителни за България години предаде на БСП правителството на демократичните сили. И който завчера защити кърджалията-мафиот Роко, арестуван от полицията за фалшива валута, незаконно оръжие и заплахи за силови разправи.
Царят препоръча коалиция със заклетите до скоро републиканци Каракачанов и Луджев, поклонили се набързо пред монархическия скиптър, за да влязат в парламента.
Коалиция с Куртев, който призова на президентските избори да не се гласува. С което в същност пожела за президент Маразов с пътя му към Северна Корея, Куба или финансовото съзвездие “Орион”.
Митът за царя-спасител от вчера е мъртъв. Краят на красивата илюзия съвсем не бе толкова непредвидим. При второто си завръщане Симеон завари друга България. През `97-ма българите скъсаха с носталгията по миналото, независимо дали то е било преди 9 септември или преди 10 ноември. Днес нацията иска ново бъдеще, а не реставрация. Петър Стоянов и Софиянски затвориха фабриките за илюзии. Царят просто изпусна събитията. Понякога историята прави твърде широки крачки. Негово величество закъсня безвъзвратно, а неговото прибързано прелитане от двореца в Мадрид до Горна Оряховица само издаде отчаянието му. “Гласувайте” – призова монархът-изгнаник и съобщи кои са застанали зад него на предизборните си плакати. Но не каза защо са го направили и дали се е питал за това.
Царят не греши, той не е заблуден, а само се опитва да спаси част от красивата си легенда на потомствен аристократ. Негово величество разбира: светът приема Петър Стоянов, светът е прагматичен, а българите пред 21-я век все повече харесват това. И друго: въпросът за утрешния хляб е по-важен от референдума за царството. За него все не остава време, а годините минават, възрастта напредва, идват млади политици.
Тези дни някои казват, че царят се е намесил в политиката. Едва ли събитието ще остави историческа следа. Според мен, това бе краят на монархията. И царят, и народът научиха отговора на един несъстоял се референдум.
Беше красиво, но невъзможно…
