2001, януари

         Присъдите вероятно са последният акорд от скандала “Хлебна мая”. Но той е толкова приглушен, че вече няма стойност на смислоразличителен звук.

         През есента на `98-ма премиерът Костов каза в Русе, че ако обвиненията не бъдат доказани, ще смята скандала за политическа поръчка.

         “Мръсна политическа поръчка” го наричаха и адвокатите на обвиняемите в заключителните си пледоарии.

         Но никой не посочи поръчителите.

         Впрочем, въпросите са много повече.

         Ако е имало поръчители, не са ли те вътрешнопартийни. И не се ли оказаха те пионки в една далеч по-сложна игра. В крайна сметка “Хлебна мая” бе приватизирана от същото работническо-мениджърско дружество, но без арестуваните кандидат-акционери.

         Основният, според обвинението, инициатор на незаконната приватизация, изпълнителният директор Кръстан Радев, бе намерен мъртъв в софийски хотел. Самоубил се или самоубит…

         Ще произнесе ли обществото – гражданското общество, за което толкова говорим, друга присъда, различна от съдебната?

         Но кое общество? Това, което се формира от затворени общества, наричащи се неправителствени, нестопански и какви ли не още организации, хленчещи за спонсорства и субсидии? Или пък от партийно втвърдили се местни структури?

         Ние, репортерите, обичаме сензациите. И – както сте чували, за нас добрата новина не е новина.

         Но след случаи като този, изпитвам странни желания.

         Да разкажа на дете красива приказка, в която доброто побеждава.

         Да възстановя ориентирите си: това е красиво, това е грозно; това е добро, а това – зло.

         Защото не съм сигурен, че в цялата тази история, продължила три години и половина, има положителен герой.