Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2008 00:34 - Границите на мечтата: Лифтът от Черни връх
Автор: silvistefanov Категория: Други   
Прочетен: 4794 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 22.09.2008 09:02


- 1...2...3!
И прескачайки, си разменяхме седалките. Пикаеше ни се като на кондуктори.



Беше в началото на осемдесетте години. Една вечер бях на гости на свой братовчед в София. Той бе архитект, през свободното си време алпинист, непушач и твърд въздържател. Баща му скоро се бе върнал от Латинска Америка, където бе реализирал свой проект за някаква аерогара. Бях съвсем млад и пред очите на сина му изпихме две бутилки водка и изпушихме по две кутии „Житан” без филтър, купени от Кореком с валутни левове от командировката му. Когато ме изпращаше по малките часове през няколко пресечки, братовчедът ми предложи да идем на сутринта до Черни връх. След многото водки веднага му обещах, че ще се видим рано на трамвайна спирка до НДК. Което си беше след няколко часа. И понеже съм отговорен човек, станах в 6.00 и дълго стоях под душа, докато взема плочките в банята на фокус. Бях точен, качихме се на трамвай, после се прехвърлихме в автобус с много баби с кошници и стигнахме до първата спирка на седалков лифт. Вековните борове под нас изглеждаха като кибритени клечки и само се успокоявах, че съм добре заключен с някаква метална пръчка. Изтърпях до първата спирка, когато – наблюдавайки зле прикривания ми махмурлук – братовчедът ми предложи да слезем и да повървим.
- Да! Да! – съгласих се веднага аз, незнаейки какво ме очаква.

Вървяхме, вървяхме, вървяхме, вървяхме и вървяхме...
И всеки път той казваше – ей го къде е – сега ще си починем и ще си изпушиш цигарата. След сто часа, с треперещи колене, най-сетне стигнах мижава полянка с извисяваща се до нея скала. Грохнах до скалата, облегнах се и запалих. Но веднага някакви камъчета започнаха да се сипят по изпотената ми глава и вдигнах очи.

...О, ужас! Цели семейства висяха на гроздове над мен! Държейки се за някакви хилави въжета, те пълзяха нагоре по скалата заедно с невръстните си деца. Необяснимото за мен бе, че само на десетина метра от тях имаше стълбище, макар и от камънаци. Отщя ми се цигарата и тръгнахме.

Попаднахме на мъгла по планинско плато. Непрогледна мъгла, едва се усещахме кой къде е. В един момент от безкрайното ни ходене, из мъглата започнаха да изплуват някакви странни бабишкерници. Мислех вече, че сънувам. Те ми подаваха сварено жито, защото било Задушница и ми викаха „За Бог да прости!”. После пред погледа ми се изцъклиха някакви огромни кремъци – морени, но не като някогашните шоколадови вафли. Те бяха много хлъзгави и си помислих, че с моите половинки обувки, сигурно ще си счупя краката и ще остана между тях, докато изсъхна. По тези пустини кой да ти помогне...

По едно време стигнахме Черни връх. Очаквах поне бира. Нищо подобно. Гол чай от някакви неизвестни ми билки в някаква хижичка с още сто души. Наблъскани като в консерва, те изглеждаха доволни, сякаш са на Божи гроб. Лочих този чай като пребито куче.

Братовчедът ми се смили над мен – равнинния човек и каза, че на връщане ще хванем кабинковия лифт до долу.

Качихме се. Бяхме сами в кабинката. Нещата изглеждаха прекалено добре. Но в началото на 80-те години в България бяхме на режим на електрическия ток. И лифтът спря.

- 1...2...3! – брояхме в един глас, защото бяхме изпили прекалено много чай.
И прескачайки, си разменяхме седалките. Пикаеше ни се като на кондуктори. Ако станеш да си потропаш с крака, цялата кабинка се клати, сякаш ще се обърне. Заради това си разменяхме местата. Отдолу боровете изглеждаха като кибритени клечки. А като се огледаш – отвсякъде жени – отпред, отзад, встрани кабинките бяха пълни с жени. Неудобно някакси отвсякъде.
Лифтът тръгна след два часа.

...

Спомних си тази стара история, заради вчерашното преживяване на премиера.
Никой повече не може да ме агитира да се изкача на планински връх.
Предложи ли ми някой да се разходя в планината, казвам:
- Да му п...я на върха!


Тагове:   връх,   мечтата,


Гласувай:
0



1. анонимен - и аз
18.09.2008 00:53
Имам подобно преживяване ,когато изкачвах Черни връх ,а там баба Гана вареше чай от горска мащерка.
Правех се на планинарка с гаджето ми доцент .Същите чувства и подробности ! Поздрави !
цитирай
2. ignatkan - Хахаха,
18.09.2008 19:26
поздрави!
Има и друг вид върхове,нали.
Да катерим тях.
цитирай
3. silvistefanov - ignatkan, в къщи имам една стара песнопойка, издадена от туристическия съюз.
20.09.2008 15:59
В нея има една много смешна песничка. Казва се "Злият зъб". Ето текста й:

На злия зъб с тебе
двама да катерим ний,
върхът да стигнем ний, със наший устрем смел –
ехо...двама да катерим ний!

Ако ни буря свари,
леден вятър, дъжд, мъгла,
ще катериме геройски
студената скала.
Ехо...двама ще катерим ний!

Скалата клин след клин
върха ще победим!
И волна песен при орлите
двама ще запеем ний.
А вятърът ще я отнася надалеч.
Ехо...тамо при орлите
волна песен ще се носи
нейде надалеч.

Ехо...двама да катерим ний!
цитирай
4. ignatkan - Шедьовър!
20.09.2008 20:55
Аз си колекционирах такива от некролози и от соцсписания.Уникални работи,като например:
текст и музика за песен по случай побратимяването на Хасково и Ташкент:
"Пеем ний бодро,ласкаво,
български град си Хасково."
...позабравил съм текста,но следва припев:
"На жената ще извикам
аз един адрес на плика -
Хасково - Ташкент".
Те това се казва кореспонденция.
И т.н.,приятелю...
цитирай
5. silvistefanov - ignatkan, имам от тази песнопойка още много неща.
20.09.2008 22:18
Например, припевът на песента "Альоша", който гласи:
"Сърцето боли и не пита, боли и не пита,
сърцето боли и не пита, че в камък духа му е скрит,
че хладен шинел му гранита, шинел му гранита, /3/
че хладен шинел му гранита, ботуша и той от гранит."

Цифрата в скобите е потретването на текста, когато се пее...
Доколкото разбирам, става дума за Альоша от пловдивското тепе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: silvistefanov
Категория: Политика
Прочетен: 318637
Постинги: 69
Коментари: 150
Гласове: 1796
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031