2000, декември

         Идвали сте в Русе, нали?

         Аристократичен град. Импозантна архитектура. Друг свят, сякаш различен от българския. Но този свят е граден от българи. Преди сто години.

         1900-ната. Русенки като сега се готвят за празниците. Правят своите кексове с фини руски и маджарски брашна. Ще има и балове. Кметът Жълтов иска от банка “Гирдап” огромен заем за строежа на Доходното здание – театралната сграда. Сега “Гирдап” се нарича една шкембеджийница в центъра.

         В началото на века със заплатата си един общински чиновник можел да си купи за Коледа 130 килограма месо. Сто години по-късно същият чиновник може да си купи 50 килограма.

         Тогава русенци се отърсвали от ориенталското си минало. В хотел “Централ” мъжете намирали изящни компаньонки. Нямало е Дунав мост. Чакали реката да замръзне, за да пият кафе на чист въздух в Гюргево.

         На петдесетина метра от хотел “Централ” през 1906 г. русенци присъствали на откриването на Паметника на свободата, изработен от Арнолдо Цоки, автор на Паметника на Цар Освободител в София. Говори се, че тук била и Райна княгиня. На същото място, където било множеството, сега има градинка с три кафенета. Поколението на Бийтълс ги наричаше “Малката маркиза”. Младите сега ги знаят като “Птичето лайно”.

         Далеч преди софиянци русенските общинари решили да построят електростанция, за да има ток за трамваите, които искали да пуснат. Пуснаха ги, но 80 години по-късно. И не трамваи, а тролеи. Иначе, още се намират стари русенци, които наричат автобусите “трамваи”.

         През 20-те години по русенския паваж, купуван със златни левове от кариерата Сен Рафаел, минавали земеделците-партийци и страховито пеели: “Да грабнем сопи, да бием гражданята по меките дупя!”. Сега същият този паваж го няма. Предприемчиви търговци го изнесоха след 89-та с шлепове към Австрия и Германия.

         Септември 44-та. Бели чаршафи висят от балконите в стил “сецесион”. С тези импровизирани бели знамена русенският хайлайф посрещал съветските войски.

         През 54-та откриват Моста на дружбата. В края на века той вече се нарича само Дунав мост. Споменаването му, обаче, асоциативно се свързва с едноименния телевизионен сериал.

         А по какво си приличат русенци от началото и русенци от края на века?

         По това, че наричат кравето масло “бутер”. Че правят домашни карнавали по Заговезни. Че викат на Великденския си панаир “тарлата”.

         И най-вече, че вървят към Европа.

         Сто години…